НЕРАЗСЪБЛЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗСЪБЛЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се е разсъблякъл; несъблечен, облечен. Станимир обичаше след вечеря да полежи и да попуши още несъбут и неразсъблечен на леглото, подложил вестник под краката си. Т. Монов, СН, 140. С голяма мъка той се изкачи до стаичката си. Отвори я и веднага се тръшна в леглото тъй, както си беше неразсъблечен. К. Калчев, СТ, 165. Девойката, просната по очи, с разперени крака и ръце, .., лежеше неразсъблечена върху леглото. Д. Вълев, 3, 120.