НЕРАЗСЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безразсъден, неразсъдлив; неразсъдителен, неразумителен. Народът ся не поведе на пагубната им мисъл, народът не чу неразсъдния позив, .. и ги прогна и разпъди. ЦВ, 1856, бр. 294, 72.
— Друга форма: неразсу̀ден.