НЕРАЗСЪДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗСЪДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. 1. Неразсъдлив, неразумен, безразсъден, неразсъден. "Затова още не съм поверил работата си другиму — ... — защото ако е в едно, в друго го няма, ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен." (В. Левски). Ив. Унджиев, ВЛ, 278.

2. В който няма, липсва разум, разсъдък; безразсъден, неразумен. Нека сега разгледаме оръдието, чрез което кръвта ся прокарва през артериите.. Такава наредба можала ли е да стане случайно или чрез неразсъдителното действие на някои естествени сили? ИЗ 1877, 37.