НЕРАЗСЪДЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неразсъдителен; безразсъдност, безразсъдство, неразсъдливост, неразсъдност, неразсъдство.
— Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.