НЕРАЗСЪДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗСЪ̀ДНО нареч. Остар. Книж. Безразсъдно, неразумно, неразсъдливо; неразсъдително. И сам си португалский цар, който по съвета на безумни съветници тъй неразсъдно беше отблъснал Коломба, като гледаше, че посредством него Испания ще умножи морските си сили и богатството си, и скърбеше, и не можеше да укрие уважението си към него. П. Кисимов, ОА I, 70.

— Друга форма: неразсу̀дно.