НЕРАЗСЪДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗСЪ̀ДНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неразсъден; безразсъдство, неразсъдливост, безразсъдност, неразсъдство. Сега ежедневно изкореняват дръвата.. Тази неразсъдност у нас ще бъде причина да ни налетят и по-много болести. Ч, 1870, бр. 6, 189-190. Колко отвратително нещо е, като отидеш нейде на гости, да тя посрещнат свиние, кокошки и пр., .. Такива неща стават от небрежението и от неразсъдността на домакина и на домакинята. ИЗ, 1877, 443.