НЕРАЗТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗТВО̀РЕН¹, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За книга, писмо и под. — който не е отворен, разгънат или разпечатан; затворен, неотворен. Тя седи на прозореца, на коленете ѝ е сложена неразтворена книга. Й. Йовков, ПК, 100. Масата беше сложена сред стаята.., в средата — вазата с бели карамфили, .., пушено филе и още няколко неразтворени пакета. М. Грубешлиева, ПП, 126. За всичко агентите и представителите трябваше да пишат самолетни писма и да ги адресират лично до него, .. — И тия писма ще оставяте неразтворени на масата ми, Вилем! — беше последното му нареждане. П. Спасов, ХлХ, 38.

2. За пъпка или цвят на растение — който още не се е разтворил; неразпукнат, неразцъфнал. А в това време и неразтворените още пъпки на дряновата пръчка, натопена в гърнето, бързат да се ръзпукнат и разтворят. Т. Влайков, Пр I, 246.

НЕРАЗТВО̀РЕН², -а, -о, мн. -и, прил. За вещество — който не се е разтворил във вода или друга течност. Разтворът е наситен, затова в дъното на чашата се вижда неразтворена захар.