НЕРАЗТВОРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗТВОРЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. За вещество — който не може да се разтваря във вода или друга течност и остава като утайка. Полученият кисел карбонат съществува само в разтвор. При опит да се отдели от разтвора чрез изпаряване .., той се разлага на вода, въглероден двуокис и нормален карбонат, който като неразтворим, се утаява. Хим. IХ кл, 1950, 45. При храносмилането се извършват редица процеси, в резултат на които сложните и неразтворими химични съединения се разпадат на прости и разтворими, годни за възприемане от организма. Анат. VIII кл, 45. Кредата не се разтваря във вода. Тя е практически неразтворимо вещество. Хим. VII кл, 1965, 10. За да ги [боба, лещата и др.] предохрани от разрушителното влияние на атмосферата, природата ги е облякла с неразтворима в човеческия стомах луспица. Знан., 1875, бр. 16, 248.

2. За състояние — при който веществата не се разтварят. Термореактивните смоли при нагряване преминават през пластично и .. неразтворимо състояние и не могат отново да се размекват. Ел. ХI кл, 1965, 35. За да не се измият от водата и да се отнесат в океана освобождаваните при изветряването в разтворима форма хранителни елементи за растенията, те трябва да преминат в неразтворимо състояние. П. Боянов, П, 132.