НЕРАЗТОПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗТОПЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не е преминал от твърдо състояние в течно, не се е разтопил. Напълняме една епруветка с вода и притискаме къс лед към дъното ѝ; като загряваме горната част на епруветката, водата горе може да закипи, а късчето лед остава неразтопено. Физ. Х кл, 1951, 70. Дори дивечът избягваше високите места, където преспите стояха неразтопени, а тревата дремеше под твърдия сняг. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Неразтопен восък. Неразтопен сняг. Неразтопен метал. Неразтопено олово.