НЕРАЗТРЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗТРЀБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в безредие, в безпорядьк, който не е разтребен; неприбран, неподреден, разхвърлян. В неразтребената гостилница, пълна с мухи, трима едри планинци бяха развързали ловджийските [разкази]. Н. Тихолов, ДКД, 213. Двамата офицери бързо огледаха стаята. Веднага им се хвърли на очи неразтребената маса, бакъреният мангал, хванал отгоре пепелива кора. Б. Несторов, СР, 119. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндеря има една възглавница разпрана. Чудомир, Избр. пр, 38. Днес от черква отхаджат за поздравление на една млого пременена и нагиздена кокона и сварват къщата ѝ неразтребена и непометена. П. Р. Славейков, СК, 34.