НЕРАЗУМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗУ̀МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Неразумност, неблагоразумие, безразсъдство, безразсъдност; неразсъдност, неразсъдство. Научил, че съм избягал от Кефаларската обител [Килифарската] — види се, и Арма е изтървала нещо от женско неразумие. Ем. Станев, А, 148. Разбира са, че нищо не доказва дотолкова силно неразумието, леността в размишленията и невежеството на настоящето поколение относително сичко, щото са отнася до природата, а особено до човеческото тяло. Знан., 1875, бр. 6, 87. Кога си негде на собор да седиш сгърбом пред другите, освен дето показваш с това, че ги имаш за нищо, изявяваш и своето си неразумие. Р. Попович, Х, 133.

— С. Врачански, Неделник, 1806.