НЕРАЗУМЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗУМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Неразумен, безразсъден, неразсъдлив; неразсъдителен, неразумителен. Ту глъч се дигне между тях, / .., / ту се издигне строг на гордия войвода / гласът — и млъкне там кой знай в каква несгода / вещаещ паметен, но неразумлив мъж. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 143.

2. Неясен, неразбираем; неразумителен. Негова милост [г-н Данов], като желае да огрее светлина посредством просветенето между българите, от друга страна ходи да им гаси свещите с писмовни свой неразумлив език. Ив. Богоров, ВУБЕ, 3. С окото душата гледа и разпознава онова, що йе около нея, а из окото свети онзи магически и неразумлив душевни живот. П. Иванов, (превод), Ч, 1871, бр. 20, 630.

— С. Врачански, Неделник, 1806, 18.