НЕРАЗУМНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗУ̀МНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Книж. 1. Само ед. Липса, отсъствие на разумност; неблагоразумие, безразсъдство, безразсъдност, глупост. Противоп. благоразумие. Предишният им протест [на еснафите] излезе несполучлив, не само защото го забъркаха от неразумност калфите, но защото и самата държавна власт нямаше желание да се вслуша в гласа на толкова хора. Ст. Чилингиров, ХНН, 218. Неразумността, граничеща с лудост, която много често окриля героите, пълни цялото ни съществуване с красота. М. Яворски, ЕСВ, 81. Това като чу Кортес, разгневи ся и готов беше да изпотроши и техните идоли.., но священикът (..) го възпря, като му представи неразумността на такава насилствена мярка. П. Кисимов, ОА II (превод), 83.

2. Постъпка, действие, в което няма, липсва разумност, здрав разум; безразсъдство, неблагоразумие. През чистилището на неразумностите тряба да мине онзи дух, комуто е отредено да свети в живота: неразумности обаче, които не са следствие от нравствена развала, а от необуздана енергия на духа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 128.

— С. Врачански, Неделник, 1806, 118б.