НЕРАЗЦЪФТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЦЪФТЯ̀Л, -а, -о, мн. неразцъфтѐли, прил. Който не е разцъфтял; неразцъфнал. Ния забеляза, че в градината се бе разтворила една закъсняла трендафилова пъпка. Откъсна я още неразцъфтяла добре, зави я в тънка кърпа, везана на гергеф, и я подаде на леля си. Т. Талев, ЖС, 465. То беше мой копнеж / и в първий цвят, неразцъфтял, увяхна / най-свидний блян на моята душа. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 207. Неразцъфтяла клонка. Неразцъфтели дървета.