НЕРАЗЧЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЧЛЕНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е разчленен, разделен на отделни самостойни части; единен, цялостен. — Северната стена [на църквата] отвън е плоска и неразчленена, докато южната има множество плоски ниши. Ст. Михайлов, БС, 244. Геоложките проучвания върху терен с неразчленен еднообразен релеф се извършват чрез сондажни пробиви, разпределени равномерно, обикновено през 300-400 м. К. Груев, ПГ I, 324. — Известно е, .., че като философия на съществуванието той [екзистенциализмът] открива неразчленената цялост на субекта именно в понятието "екзистенция". Ив. Сарандев, ЕС, 123-124.