НЕРАЗЧЛЕНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРАЗЧЛЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се разчлени, да се раздели на отделни части; неразделим, единен, цялостен. Жак се вслуша напрегнато, но ропотът става все по-плътен и неразчленим и това вече не са гласове, а някакво бучене, някаква бавна, тътнеща музика на медни тръби, сякаш погребален марш. Б. Райнов, ДВ, 241.