НЕРАЗШУМЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма шума, не е раззеленен; неразлистен. Въздухът стана по-сребърен, виолетовата боя на планината изведнъж изпръхна, смени я свежият цвят на още неразшумената зеленина. А. Гуляшки, Л, 391-392. Неразшумена гора.