НЕРА̀НЗА

НЕРА̀НЗА ж. Остар. и диал. 1. Портокал. А лятна нощ през прозорците гледа/ в чертога пиршествен и лее/ со тихата прохлада, аромат/ от миндали, оливи и неранзи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33. Още [дядо Костадин] щеше да наръчва, но в очите му се отрази блясъкът на китната неранза. Тя бе неговата гордост — друго дърво в селото нямаше. К. Петканов, СВ, 34. Беше красна нощ, а въздух — преизпълнен балоговонием, кто догонваше вятър из многа краища, где край двори.. многобройни неранзи растат. БДн, 1857, бр. 4, 16.

2. Дребен пъпеш; наранджа. Произведения дава [Португалия] на Ишпания, йоще и портокали и неранзи чудни. Ив. Момчилов, МПЗ, 35.

— От ит. naranza през гр. νεράντζα. — Други форми: нера̀мджа, нера̀мза, нера̀ндза, нера̀нджа, нера̀нз, нера̀нц, нера̀нча, нерѐнджа.

Списък на думите по буква