НЕРАНЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРА̀НЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до неранза; неранзен, неранджев, неранжски. Навред из полето трептяха хиляди ясночервени пламъци на цъфналите неранзови храсти. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43.

— Друга форма: нера̀нцов.