НЕРВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕРВ, нѐрвът, нѐрва, след числ. нѐрва, мн. нѐрви, м. 1. Анат. Всяко от многобройните най-тънки нишковидни разклонения, свързващи централния или гръбначния мозък на човека и животните с всички органи на тялото, като проводници на мозъчните импулси, чрез които се осъществяват движенията и усещанията. Нервът има две основни свойства: възбудимост и проводимост. Анат. VIII кл, 12. Не зная каква неспокойна тръпка изпълваше пролетната нощ.. една изострена чувствителност изпълваше всеки нерв, всяка пора на телата ни. К. Константинов, ПЗ, 155. Като я гледаше така замислена, занесена.. Иван се замисли за болестта ѝ.. ако е нещо по нервите,.. Тогава? Г. Караславов, Тат., 242-243. Посред нощ Алказ,.. скочи от леглото и заходи из стаята,.., измъчван от зъб,.., отчаян, че болката не минава, храбро реши да се нажабури със студена вода, та да изтръпнат нервите. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5417, ХIХ. Секий нерв има два края, единий приема раздражненията и ги разпространява, другий производи различни действия в органите, с които е съединен. Ч, 1871, бр. 22, 698. Гръбначни нерви. Зрителен нерв. Лицев нерв. Очен нерв. Обонятелни нерви. Слухови нерви. Черепномозъчни нерви. Шийни нерви. ● Отвън Добрич не се различава много от който и да било по-голям провинциален град.. И в значението му на централен нерв е всичката тайна на богатството и бързия му напредък. Й. Йовков, Разк. III, 154-155.
2. Само мн. Нервна система. — Не, не са страхливи — каза той. — Ако бяха страхливи, нямаше да станат летци. — Слаби им са нервите... То е съвсем друга работа. П. Вежинов, ВР, 97. Душевното равновесие ми се възстанови и нервите се поуспокоиха сред окръжаващата тишина, светла, ненарушима. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Вестникопродавците,.. размахваха вечерните издания и викаха с цяло гърло: — Започнало е най-оригиналното състезание за воля, сила и издържливост... Голяма награда за човека с железни нерви... Ал. бабек, МЕ, 167. Трябва да имаш биволски нерви да издържиш толкова години тук. Болни нерви. Разстроени нерви. // Стесн. Разг. Спокойна, здрава нервна система, която издържа на голямо напрежение, конфликти и под. Тя има нерви — ще понесе критиката. △ Нямам нерви да изгледам такъв филм. △ Вече нямам нерви за такова голямо натоварване с работа.
3. Само мн. Разг. Обикн. с гл. имам, нямам. Заболяване на тази система. — Не си малък, не си някой загубен, пък на̀ — приказваш като.. Туй ти пречи на теб, че не му знаеш мярката. Нерви ли имаш, кой те знае... Ив. Венков, ХКН, 144.
4. Прен. Само мн. Състояние на повишена чувствителност, раздразнителност и напрегнатост в резултат на голямо натоварване или напрежение; нервност. — Много пушиш, Бояне. Не е хубаво. Зъбите ти ще почернеят, а и за дробовете не е добре... — И чума не ме хваща. Бъди спокоен. Ако не пуша, то значи да полудея от нерви. М. Грубешлиева, ПИУ, 55. — Мислиш ли, че се харесвам такъв? Но... Нещо се разбърка!... Работата ми не върви!.. Може би пък да са само нерви? Като променя обстановката, като се махна от цялата тая неразбория, може би ще възстановя душевното си равновесие. О. Василев, Л, 30-31. Не мина много време и резервният състав, в който играеше великанът, почна да дава сериозен отпор на титулярите. Те пак побеждаваха, но с малка разлика и с цената на много нерви и усилия. А. Мандаджиев, ОШ, 61.
5. Прен. Само ед. Рядко. Обикн. със съгл. опред. Движещ, стимулиращ импулс, подтик. Ако у инженера не беше така жив вътрешният творчески нерв, непреодолимият стремеж към нови и неизпитани светове и чудеса, той би се задоволил само с усъвършенствуването на своите машини или с премиите и званията, с които е удостоен. С, 1972, кн. 11, 241. Гротеската, като основен нерв в писателската природа на Алеко Константинов, не се е проявила в по-високия жанр на комедията. Б. Ангелов, ЛС, 242.
6. Спец. Обикн. мн. Жилка на растителен лист. Тя [Ирина] пречупи един лист и го показа важно на баща си. Макар листът да
беше добил хубав, кафено-жълт цвят, от средния му нерв все още изтичаше сок. Низите трябваше да съхнат още малко. Д. Димов, Т, 12. Листата и на двата вида [живовляк] се отличават с дебелите си, протичащи като дъги жилки (нерви). А. Бойчинов, ПХ, 14. Листната целина .. не образува глави, а пуска малки брадатести коренчета и дълги листа с дебели, крехки опашки и нерви. Д. Мутев, ЕИ, 85.
◊ Блуждаещ нерв. Анат. Едно от най-важните разклонения на вегетативната нервна система, което инервира всички вътрешни органи. Нервната регулация се извършва чрез разклоненията на блуждаещия нерв, разположени в стените на белодробните мехурчета.. По този начин вдишването предизвиква издишване, а издишването — вдишване. Анат. VIII кл, 97. Опитно.. е установено, че блуждаещият нерв забавя ритъма и отслабва силата на съкращенията на сърцето. Анат. IХ кл, 69. Троичен нерв. Анат. Разклонение на нервната система, което инервира лицето.
> Война на нерви. Книж. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника. В Лондон започна конференцията на външните министри на САЩ, Великобритания и Франция, която,.., има за задача да изработи нова стратегия за водене на войната на нерви. ОФ, 1950, бр. 1763, 3. Действувам на нервите; удрям/ударя <по> нервите на някого. Разг. Дразня някого, ядосвам го, нервирам го. Не мога да ги понасям тия комунисти. Действуват на нервите ми. М. Грубешлиева, ПИУ, 210. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше и, като удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожух, изкара го из търпение. Елин Пелин, Съч. I, 44. Изкарвам някого от <из> нерви. Разг. Ставам причина някой да не се владее, да се ядоса, да се нервира силно. — А не чу ли коя песен запях? — Не ми беше до песни! — Не ти беше до песни, а като отвори едни уста, за малко да ме изкараш из нерви! Кл. Цачев, В, 44. Изострят <ми> се (късат, опъват/опънат, скъсват/скъсат) нервите. Разг. До краен предел съм или ставам напрегнат, разтревожен, ядосани под. — Защо се бави? Кого ще чака?.. Щяха да се скъсат нервите на хиляди мъже и жени. Д. Калфов, Избр. разк., 314. Той дращеше нетърпеливо с нокти земята, нервите му се опъваха до скъсване. П. Вежинов, ЗЧР, 227. Изпускам/ изпусна (изтървавам/изтърва) нервите си. Разг. Не мога да се овладея, държа се неприлично, като не се съобразявам с общоприетите норми на поведение. Неочаквано един мършав, брадясал до ушите студент с червена фуражка изпуска нервите си и закрещява истерично. Др. Асенов, ТКНП, 32. Първо се стремя да разбера всичките му лоши качества,..; кога и защо този човек е викал, изпускал нервите си, може би ударил някого. ФН, 1971, кн. 7, 5. Изпъвам/изпъна (късам, напрягам/напрегна, обтягам/обтегна, опъвам/опъна, разстройвам/разстроя, скъсвам/скъсам) нервите на някого. Разг. Ставам причина някой да бъде нервен, неспокоен, напрегнат, ядосан; дразня, нервирам. — Престани да хленчиш! Не ми опъвай нервите. К. Кюлюмов, ПШ, 54. Най-сетне, преценил, че повече не трябва да обтяга нервите на своите зрители, Златко приклекна плътно до контрабандиста, докосна с лакът силното му мускулесто бедро и заповяда: — Стани! Г. Караславов, ОХ IV, 360. Сираков беше забравил нетърпението, с което той и моряците очакваха сушата -..- за да се спасят от непоносимия страх от смъртта,.., който ги караше да умират мислено всяка секунда,.. и късаше нервите им. Н. Антонов, ВОМ, 152. Знаеше номератора на редакцията. Набираше полека, чака безкрайно дълго, докато телефонистката отсреща благоволи да се обади, скъса му нервите. Ст. Поптонев, НСС, 13. Страшната война и лишенията не бяха разстроили нервите им. Д. Димов, Т, 166. Късам си (опъвам си / опъна си, скъсвам си / скъсам си) нервите. Разг. До краен предел се нервирам, ядосвам или се напрягам психически. — Ние с жена ви си говорим, а вие седите на два метра от телефонния апарат и си късате нервите, тънете в догадки. Й. Попов, ПЧ, 6. — Заради такива като тебе гния сега тук и си хабя слюнката, и си късам нервите. Б. Райнов, ДВ, 234. Късат се (изострят ми се, опъват ми се/опънат се, скъсват ми се/скъсат ми се) нервите. В напрегнато положение съм, до краен предел съм напрегнат или ядосан. И колкото повече се стремеше да не се мърда, толкова по-силно се изостряха нервите му. К. Калчев, ЖП, 282. Не ми издържат нервите. Разг. 1. Загубвам търпение, не успявам да се владея, овладея и се ядосвам. Тенев приемаше доброжелателите с любопитство, после с досада, а накрая нервите му не издържаха и хвана тоя за реверите така, че платът изпращя и едно парче остана в ръката му. Ст. Поптонев, НСС, 62. 2. На предела на силите си съм, много съм уморен, изтощен. Толкова много работа имах през последните месеци, че вече не ми издържат нервите да слушам виковете на децата. Нямам нерви. Разг. Изтощен съм от нещо или някого, не мога повече да издържам. Тази домашна война продължаваше вече доста години и тя вече нямаше нерви, можеше да се очаква и най-лошото — да опита да свърши със себе си. Обръщам се/обърна се (превръщам се/превърна се) <цял> (на) в нерви. Книж. Напрегнат съм, в състояние на силна мобилизация на силите съм. Подпоручикът сякаш се бе обърнал цял в нерви и наблюдателност. П. Вежинов, НС, 146. Овладя‑
вам/овладея (сдържам/сдържа) нервите си. Разг. Успокоявам се, овладявам се, държа се видимо спокойно. След такава идиотска история просто е трудно да си сдържиш нервите. П. Незнакомов, СНП, 55. Евреинът беше овладял нервите си и стреляше добре, докато ръката на Стефан трепереше. Д. Димов, Т, 176. Хабя нерви. Разг. Дразня се, нервирам се, ядосвам се напразно, за дребни неща. — Това не е канцелария, а кочина! -..- Еее, много нерви хабите, колега! П. Вежинов, ВР, 168. Сигурно.. Дринов е предпочитал да насърчава само отдалеч полезното в неговите очи предприятие, без да хаби нерви в извеждането му на добър край. М. Арнаудов, БКН, 83. Хващат ме/хванат ме (разиграват ми се/разиграят ми се нервите; разиграва ми се/разиграе ми се нервът). Разг. Изпадам в силно раздразнено състояние, нервност, силно се изнерявм, притеснявам, разгневявам; нервирам се. Хванаха ме нервите. Па го насолих, направих го гъба и коприва, казах му, че и той е вагабонтин. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 158. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея ѝ минава нервената болест, толкова мене ме хваща. И сега, тъй както си седя в кухнята, като ми се разиграе нервът — не зная какво върша. Чудомир, Избр. пр, 204-205. Ходя (танцувам) по нервите на някого. С постъпките, с поведението си силно дразня, ядосвам някого. А бе, какви човеци сте вие, та по нервите ми ходите! А бе, половината от вас въобще не си обичат работата! Ума ми просто не го побира! Ч. Шинов, СбХС, 312. Той, подлецът, не се натиска. самостоятелност разиграва. Кога-кога преди мене цъфнал в магазина — картончетата с цените обръща, имената на стоките зубри по някакво листче.. Цял ден по нервите ми танцува. Сп. Йончев, С, 12-13.
— Лат. nervus. Начална книга за анатомия и физиология (превод), 1867.