НЕРВА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀРВА ж. Остар. Книж. Нерв. Нервата за вкус излиза из мозъка, та ся разстила по язика и ся свърша на тънки кончици [конци], които правят ситни брадавички по повърхнината му. Лет., 1874, 66. Когато видиш нещо, нервата между окото и мозъка известява на душата какъв предмет си видял. ИЗ 1874-1881, 1882, 31. Слухът си има за оръдие ухото, което отвън е един извит хрущял и извътре има пъргави ципи и празнини, а зади тях е разпръсната слуховата чувствителна жила (нерва). Й. Груев, КЛ (превод), 9.