НЕРВАТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРВАТУ̀РА ж. Остар. Биол. Начин на разположение на нервите (жилките) по лист на растение или по крило на насекомо; нервация. Тя [момината сълза] е малко тревисто растение, което над земята развива две големи елипсовидни заострени листа с паралелна нерватура. А. Бойчинов, ПХ, 56.

— От рус. нерватура.