НЀРВЕН

НЀРВЕН, -вна, -вно, мн. -вни и (простонар.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Анат. Който се отнася до нерв (в 1 знач.). Един нерв с дебелина един милиметър представлява всъщност сноп от хиляда до десет хиляди отделни нервни клетки. Г. Дечев, Б, 22. Попадналата молекула от мирисно вещество деполяризира обвивката на нервното окончание, като свързва лежащия там електрически заряд. П. Цанев и др., ЧП, 53. Някои клетки завършват рано развитието си, силно се диференцират и вече не се делят, такива са нервните, мускулните и други клетки. Вл. Андреев, АЕ, 22. Дето има много нервни нишки, там нервното вещество са види бяло. Ч, 1871, бр. 22, 697. Нервна тъкан.

2. Който е свързан с нервите като система. Всякога и при всички условия артистът трябва да играе при пълно напрежение, с целия си душевен и нервен потенциал. Ст. Груев, АБ, 161. В основата на всички психични процеси у човека лежат нервните процеси, ставащи в кората на големите две полукълба. Псих. Х кл, 69. Тази болка [в ръката] ги тревожеше много. Двамата с доцента бяха обиколили десетки прочути лекари и всички вдигаха рамене и всички казваха: на нервна почва. Л. Дилов, ПБД, 50. В гърлото ми няма никакви органически повреждания, болките са от нервен характер. Ив. Вазов, ПЕМ, 40. // Който се отнася до психическо пренатоварване, преумора или заболяване на тази система. Ана лежеше с широко разтворени зеници.. Обзелият я нервен пристъп постепенно се уталожи. Ст. Волев, МС, 122. И си спомни, че преди два дни, в момент на една силна нервна криза, жестоко руга Любенова в себе си. Д. Немиров, Др, 144. Напуснала мъжа си хубостницата му, дошла тук да се поправя нервено.. И колкото тя дебелее, Тодорице, толкова аз отслабвам, и колкото на нея ѝ минава нервената болест, толкова мене ме хваща. Чудомир, Избр. пр, 204-205. Нервен припадък.

3. За орган и под. — който не функционира нормално поради заболяване на нервите, преумора, психическо пренатоварване. — Нищо ви няма — рече Прайбиш, като заработи отново с машината. — Не сте дори болен от язва. Имате само нервен стомах. Д. Димов, Т, 457. Нервно сърце.

4. Разг. В който се изследват и лекуват нервите на човека. Нервна клиника. Нервно отделение в болница.

5. За лице, животно — който е в напрегнато, раздразнено състояние. Някои интелигенти влизаха в клуба мрачни. Други възбудени и нервни, отсега спореха и вътре се носеше оживена глъч. Ем. Станев, ИК I и II, 59. Какъв припрян човек е този агроном!

Винаги възбуден, нервен, нетърпелив — дали такъв си беше по природа? А. Гуляшки, МТС, 132. Аз и сега виждам върху нервния, неспокоен кон внушителната и воинствена фигура, строгото лице. Й. Йовков, Разк. II, 98. // Който е болезнено чувствителен, болезнено раздразнителен и лесно изпада в такова състояние. Природно нервен и горещ човек, той се раздразнюваше изведнаж. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Той изобщо бе нервна натура, избухлив, с раздразнителен характер. Ст. Попвасилев, СбАСЕП, 51.

6. Който е проява на нервност, силно безпокойство, тревога; напрегнат, неспокоен. След малко, с видимо спокойствие, като прикриваше слабо нервно потръпване, той влезе в общинската канцелария. Т. Влайков, Съч. III, 274. Мълчаха всички и говореше един. Пак нервната, неспокойна игра на коня, пак същия отсечен жест на ръката, която сочеше на юг. Й. Йовков, Разк. II, 99. Сами изведнъж стана и почна да се разхожда с бързи и нервни крачки. Лицето му пламна от червенина. Д. Ангелов, ЖС, 66. Нервен глас. Нервен разговор. Нервен жест. Нервен почерк. Нервен тон. Нервен смях. Нервна гримаса. // В съчет. с крака (членове), пръсти и под. Книж. Който не стои спокойно, по който минава тръпка или се движи постоянно поради напрегнатост, нервност, неспокойство. Това е великолепно, силно и красиво животно:.., с трепетни и нервни членове. Й. Йовков, Разк. I, 69. С мъка отвори очи и впи поглед в нервните и тънки крака на жребеца. К. Петканов, ОБ, 255.

Вегетативна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който регулира дейността на отделителните органи, на органите на кръвообращението, храносмилането, дишането и размножаването, обмяната на веществата и функционалното състояние на всички тъкани. Нервна система. Физиол. Цялата съвкупност, система от нерви, която обединява дейността на всички органи и осигурява функционирането на организма на човека и животните като едно цяло в постоянно взаимодействие с външната среда, неговото психическо състояние. От една страна нервната система е посредник между живия организъм и околната среда, а от друга, по пътя на рефлексите тя осъществява единството и хармонията на всички процеси, които се извършват в организма. Р. Райчев, НКД, 131. Известно е, че добрият и неякият чай укреплява и оживлява силите и възбужда приятно нервната система. Знан., 1875, бр. 13, 205. Периферна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който включва нервните проводници — нерви и ганглии (нервни възли). Централна нервна система. Физиол. Дял от нервната система на човека и гръбначните животни, който обхваща главния и гръбначния мозък.

Списък на думите по буква