НЕРВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРВЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого силно раздразнение, довеждам го до нервна възбуда; дразня, ядосвам. Флегматичен по природа, той [Лазар] мереше времето с копраля и за него закъснение от един-два дена не беше още никакво закъснение. Това нервираше Росинка и почти нямаше случай, при който тя да не навре в очите му тази негова бавност. Д. Ангелов, ЖС, 214. — Стига с това "вярно, вярно"! Защити се, бе! Тая думичка ужасно нервираше директора. Млад, буен, той обичаше да спори, да усеща отпор. А тук нямаше как и с кого. Б. Несторов, АР, 163. За пръв път укорите на другарите му не го нервираха, а го плашеха. Цв. Ангелов, ЧД, 208. — Нервира те свиренето на детето... — обади се майката. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.

НЕРВЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпитвам, обхваща ме силно раздразнение, нервна възбуда; дразня се, ядосвам се. Преди Ленко заспиваше веднага. А сега дълго се въртеше неспокойно,.., нервираше се от коварното свирене на комарите и се въртеше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 238. Председателят Манчо се мернеше сутрин на хармана, влизаше в разправии с машиниста, който се нервираше, че не може да изпълни срочно плана на вършачката си. Кр. Григоров, И, 43. Борис се нервираше от всичко, дори и от този човек,.., дошъл съвсем ненавреме да човърка раните му. К. Калчев, СТ, 247. Манев дори се нервира от нелюбезното отношение на Калчев, който на поздрава му кимна леко с глава и продължи да шари с очи по дълга колона от цифри. В. Нешков, Н, 119.

— От фр. enerver.