НЕРВИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРВЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нервирам като прил. Обикн. като

сказ. опред. Който е силно раздразнен от някого или нещо, който е в нервна възбуда; ядосан, нервен. Нервиран и нетърпелив,.. от дългото и досадно напрежение, подпоручикът тропаше тежко с ботушите си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 415. Тя викаше, моли се, но Орфей мълчеше. Съкрушена, обидена, нервирана, тя си отиде. Г. Караславов, Избр. съч. V, 312. Как може да се седне в тоя прахоляк — мислеше той нервиран. — Това не е канцелария, а кочина! П. Вежинов, ВР, 168.