НЕРВНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀРВНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Проявявам нервност, намирам се в нервна възбуда, раздразнение. Всичко туй беше много естествено, но Нона се дразнеше, нервничеше, искаше ѝ се да бъде груба, да предизвиква. Й. Йовков, ЧКГ, 229. Луков започна да нервничи на стола, като смръщваше вежди, прехапваше устни. Кр. Григоров, Р, 214. — Нашите успехи ще ги привлекат. А ти нямаш търпение. Ти нервничиш, а напоследък почваш да заплашваш хората. И. Петров, МВ, 45. Мама започна да нервничи, сопваше се за най-малките ни лудории. А. Михайлова, ДШ, 45. нервничи се безл. — Кажете си направо, желаете ли да работите, или не желаете.. — Чудно! Не разбирам обаче защо трябва да се нервничи, след като всичко е ясно. К. Калчев, СТ, 120.

— Рус. нервничать.