НЕРВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀРВНО. Нареч. от нервен (в 1, 2, 4 и 5 знач.); напрегнато, неспокойно, припряно. Сега той разгръщаше книжата около сделката, очилата му се потяха от вълнение, пръстите му нервно барабанеха по бюрото, а душата му се пълнеше със смут и безпокойство. Ч. Шинов, ОТ, 60-61. Устните му трепереха, главата му се тресеше нервно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. И той говори, говори, нервно, бързо, вдъхновено. Той е бледен, в очите му гори трескав огън. Й. Йовков, Разк. III, 125. Ръката му още по-нервно затрепера. Л. Александрова, ИЕЩ, 206. Началникът се забърка за миг. После грабна звънчето и задрънка нервно и поривисто. Ст. Чилингиров, ПЖ, 63. Заболя нервно. △ Нервно не съм добре. ● Удвоено нервно-нервно. За усилване. Явно бе, че не разбираше немски и що приказват за него... Или пък просто усещаше? — защото при първите недоброжелателни думи на двамата аз съгледах едната му буза нервно-нервно, че мърда. Ив. Вазов, Съч. ХI, 80.

НЕРВНО-. Първа съставна част на сложни думи, със значение: който е свързн с нервната система или с нейните заболявания и лекуване, напр.: нервноболен, нервнопатологичен, нервнотоксичен, нервнохирургичен и др.