НЕРВОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРВО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Остар., сега разг. ирон. Нервен (в 5 и 6 знач.). Тия безвредни гърмежи приличаха повече на просто ругателство, нервозен и ядовит жест на победения противник. Й. Йовков, Разк. II, 164-165. Светецът седеше горе в параклиса — белобрад и начумерен, мършав, недостъпен и нервозен, със заканително издигната ръка. Н. Хайтов, ШГ, 171. Твърде малцина го [Гоце] виждаха, когато говореше и мислеше — с нервозен вид на потрес и досада. П. К. Яворов, Съч. II, 231. Когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение, щото ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал: "Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!" Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.

2. Прен. Разг. За храна, обикн. кюфтета — лютив, лют. Кръчмата "Велика България" се намираше близо до полицейското управление. Тя беше прочуто.. заведение с "тънки" вина и "нервозни" кюфтета. К. Калчев, ЖП, 263. Завърза магаренцето си отвън и още с влизането си поръча нервозни кюфтета на скара с гарнитура от райкин боб. Л. Кънчев и др., ВН, 1960, бр. 2745, 4.

— От фр. nerveux, -euse.