НЕРГЕЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРГЕЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Наргиле. Гостите седнаха. Предложиха на Махмуд хан и пашата нергеле. Започнаха разговор. П. Константинов, ПИГ, 106. Стоян на дюкян седеше,/ с нергеле тутун пушеше/ и надалеко гледаше -/ Рила, Витоша гледаше.

Нар. пес., СбНУ ХLIV, 163. Юрдане, куче краставо,/ тютюн пийеш на вяра,/ нергелето ти крадено,/ Юрдане куче краставо! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 222.

— Друга форма: нергилѐ.