НЕРДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЀРДЕ въпрос. нареч.-съюз. Диал. Свързва еднакви части на изречение или еднородни изречения, от които втората (второто) се противопоставя на първата (първото); де1, къде1. Отведнъж застанах малко нещо нащрек, щото въпросът му [на Колев] бе много такъв усукан и не на място. Нерде сега той, нерде пък оная, убилата се жена. Ал. Томов, П, 79. ● Удвоено нерде-нерде. За усилване.
◊ Нерде Шам, нерде Багдад; нерде Ямбол (Симеоново), нерде Стамбол. Ирон. Употребява се за противопоставяне на две неща, два факта, за които се говори, за да се изтъкне голямата им разлика, тяхната несъпоставимост. — Днес трябваше да вземем 1785 парчета, а сме взели някакви си 1080 яйчица. Нерде Стамбол, нерде Симеоново? ВН, 1961, бр. 3063, 4.
— От тур. nerede.