НЕРЕАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не съществува или не е съществувал наистина, обективно, реално в действителността; недействителен, неистинен, въображаем, измислен. Противоп. действителен, невъображаем, истински, реален. Кондарев беше ги [залезите] виждал и оня ден, и вчера, щеше да ги вижда бог знае до кога, подобно на болен, който живее в трескав, нереален свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 322. Мечтите ѝ съвсем не са полет към нещо нереално, измислено, а съвсем конкретна, разумна мечта. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 57. Здрачът в стаята се сгъстяваше и малката мумия придобиваше нереални, призрачни очертания. Д. Димов, Т, 647. Слънцето беше залязло, птиците се бяха вдигнали високо в небето, изглеждаха огнени и нереални, защото високо горе още грееха лъчи и ги осветляваха с последната бакърена светлина на деня. Й. Радичков, СР, 165.

2. Който не съответствува, не отговаря на възможностите, на реалността и не може да бъде осъществен; неосъществим, неизпълним, нереалистичен. Повече от това не мога да направя! Който може, нека заповяда на моето място и ги накара да носят повече! Не видите ли, че тоя план е нереален? Ст. Даскалов, СЛ, 185. Това, което кажем, че ще го направим, трябва да го направим, а това, което е нереално, няма да го обещаваме.