НЕРЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който нарушава някакви общоприети норми за поведение, отношение, морал; непристоен. — Любене, аз не одобрявам като говориш понекогаж нередни неща за бедни и богати, за Бога и за верата, за наука и прочие. Д. Талев, И, 51. Това сериозно обяснение хареса на Станка. Този момък не се лигавеше като хлапетиите, нито дрънкаше нередни приказки като другите фронтоваци. Г. Караславов, ОХ I, 400. Ето и сега, макар никому нищо да не бяха казали за измамата на Тъкачев, жените и момите надушваха, че около Станкиното годеничество има нещо нередно, че нещо се е развалило. Г. Караславов, ОХ I, 393. Нередни прояви. Нередни постъпки.

2. Обикн. в съчет. с нещо, нищо. Който не протича, не се извършва така, както трябва, както е редно, нормално, прието и др. Момчетата на драго сърце тичаха по меката трева на поляната, газеха равнеца и щом забележеха нещо нередно, почваха да викат: — Дядо Иване, а бе тичай бе! Водата се отбила! А. Каралийчев, СР, 66.

3. Като същ. Рядко. С гл. има и местоим. какво. Нещо, което не е в съответствие с общоприети норми. Щом другарят Кирил иска да му се разгледа заявлението, ще му се разгледа. Какво нередно има в това? Ст. Марков, ДБ, 141.