НЕРЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЀДНО нареч. 1. Като не се спазват, нарушават се общоприети норми. — Ще отида в града и ще купя други [греди]. — Е, на тебе всичко ти се вижда много лесно. Но аз тази работа не мога да я смеля. Да си глупав, не си, а пък нередно приказваш. К. Петканов, ДЧ, 50. Постъпваш нередно, като заминаваш, без да предупредиш семейството си.

2. Като се нарушават, не се спазват нормативи, разпоредби и под. Заприказваха за селските работи, за неуредиците в общината,.., за неправилното раздаване на газта, солта,.. Всичко било разпределяно нередно, по-голямата част била задържана от общинарите и продавана на свободни цени. Г. Караславов, ОХ I, 402.

3. Обикн. при гл. съм. Означава, че нещо нарушава общоприетото, това, което е смятано за редно, нормално. В комитетската организация Васил Йонков Гложенеца официално изпълняваше длъжността куриер, затова никой не се учуди на неговото известие, при все че бе нередно и необичайно, дето той го съобщаваше на всеослушание. Ст. Дичев, ЗС II, 639.