НЕРЕИДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕЍДА ж. Обикн. мн. Мит. В гръцката митология — всяка една от петдесетте дъщери на морския бог Нерей; морска нимфа. Изобщо, личните техни [на самодивите] черти,.., представят близки успоредици с нимфите — найади, нереиди, дриади и др. — от гръко-римската митология. Б. Ангелов, ЛС, 38. Фреската представлява Галатея, че плува по морето, заобиколена с нереиди и тритони. К. Величков, ПССъч. III, 197. Викна и тя [майката на Ахил], та изохка и покрай нея се сбраха/ вси нереиди, които бяха там във дън-морето. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 30. Главни богове от втория чин са тия: .. нереиди, които си играяха в океаните волни. Е. Васкидович, ПП (превод), 67-68.

— От гр. собств.