НЕРЕНТАБИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕНТАБЍЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който не носи достатъчно доход, не дава достатъчно печалба; неефективен, недоходен. Начинът, по който се извършваха тези отливки, бе крайно нерентабилен. Гърнето имаше стени с различна дебелина, които се охлаждаха неравномерно и в бронза се получаваха пори. НМ, 1958, бр. 285. 2. Нерентабилен отрасъл. Нерентабилен труд. Нерентабилно предприятие (производство). Нерентабилна експлоатация. Нерентабилна машина.