НЕРЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕШЀН¹, -а, -о, мн. -и, прил. За проблем, спор и под. — който все още не е получил разрешение, който няма все още резултат; спо̀рен, неразрешен. Неговата основна мисъл е в нерешената разпра — дали щастието е в копнежа, в дъха на розата или в маслото, добивано от нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 176.

НЕРЕШЀН², -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Нерешителен. Аз стоя нерешен и бездеятелен: в този случай умът ми не може да повлече волята ми. Ч, 1871, бр. 181, 552.