НЕРЕШЀНИЕ, мн. няма, ср. Индив. Нерешителност. Реши един гърмеж/ две работи — една, която беше в мене,/ и другата до днес, която в нерешение/ държеше делото — и може би до края,/ какъвто никой тук от нази не желай/ довело би... П. П. Славейков, Събр, съч. III, 131.