НЕРЕШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. За задача, уравнение и под. — който няма решение. Нил Хенрих Абел доказал, че уравненията от пета степен са нерешими в радикали, когато бил на 22-годишна възраст. Матем., 1966, кн. 6, 44.

2. Остар. Книж. За проблем, спор и под. — неразрешим. Този черковни български въпрос,.. който се гледаше от повечето като нерешим, прие най-сетне едно развързувание съвършено удовлетворително за духовните нужди на българите. СбПер. п II, 129. Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че решението на нерешимия досега восточни вопрос лежи единствено връз широките плещи на нашия немалочислен народ. Хр. Ботев, Съч. 1929, 144. В нея [теорията на словесността], като в математиката, има аксиоми, неоспорими истини, и тъй пак като в математиката, има нерешими въпроси. Т. Шишков, ТС, Х.