НЕРЕШИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕШЍТЕЛНО. Нареч. от нерешителен; неуверено, колебливо, боязливо, плахо, несмело. Жените идваха някак нерешително, наливаха си вода и, като се озъртаха, още по-нерешително се връщаха нагоре към сивата стена на гората. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 10. Спирам се колебливо и нерешително почвам да късам от синчеца. Т. Влайков, Пр I, 203. Гороломов влезе между селяните. Някои попохванаха калпаците си, някои нерешително промълвиха: "Добре дошел, господин съдия!" Й. Йовков, ПГ, 63. В тоя миг се насъбраха любопитни да гледат. Отначало нерешително, но после по-смело приближиха. Ив. Карановски, Разк. I, 123-124. Никий действувал нерешително, изгубил удобното време и сам се бил подир малко, стеснен от спартанския полководец Галиппа. Н. Михайловски, РВИ (превод), 144.