НЕРЕШИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЕШЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отсъствие на решителност, твърдост, смелост; неувереност, колебливост, колебание, плахост, несмелост. Замрели от вълнение и напрежение, двамата се спряха в един единствен миг на нерешителност. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410. Михалчев пое дълбоко въздух, очите му горяха с мътен отблясък и като тръсна изведнъж глава, сякаш отпъждаше някакво колебание и нерешителност, заговори все тъй тихо, почти шепнешком. В. Нешков, Н, 402. Най-после ето стражата подава/ отвънка тихичко условний знак — / Иванко вече нож широк улавя,/ но в нерешителност се спира пак. К. Христов, ВС, 36. Диванът са двоумеше, нъ когато се появи руската ескадра, нерешителността са дигна и войната са обяви. С. Бобчев, СОИ (превод), 137.