НЕРИТМИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРИТМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма еднакъв, правилен ритъм, равномерност; неравномерен. Навън улицата живее своя собствен живот — с хора, автобуси, коли, с друг неритмичен и притихващ шум. Б. Йосифова, БЧМ, 155. Характерното в цеха е неритмичната работа поради забавянето на детайлите. ВН, 1960, бр. 2672, 2. Неритмична сърдечна дейност. Неритмично снабдяване със стоки.