НЕРО̀Д

НЕРО̀Д м. Остар. Книж. Изрод. О, във дома ми дошла е почетна, лична богиня [Тетис],/ що от беда ме избави,../ ../ Рече неродът [Хефест] задъхан, наковалнята остави,/ па закуцука и бърже схванати крака задвижи. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 38. Но завръщат са те/ сакати и слепи нероди -/ на сто душ е само оставен от тях/ един едноок да ги води. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 24. О, майко, как си имала ти сила/ изчадия, нероди да родиш?/ По-харно камъни да си родила — / с тоя срам поне ти нас да не петниш. К. Христов, Мис. VII, 431.

НЕРО̀Д

НЕРО̀Д,- а, -о, мн. -и, прил. Остар. Поет. Безроден2. Три парки — ..- / да съдят идещи невръстната свобода,/ за изпълнители на своя съд нерода/ сган тук помъкнали. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 193.

Списък на думите по буква