НЕРО̀ДЕН

НЕРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Който не е от същия род, от едни и същи родители. Нероден брат.

2. Като същ. неродно ср. Събир. Хората, които не са от един род, които не са кръвни роднини. Госке кани Аврам гостолюбец,/ та покани родно и неродно/ и покани дванаесе попове. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 92. Събра Марко това срамно госке,/ та покани родно и неродно. Нар. пес., СбНУ LIII, 721.

НЕРОДЀН

НЕРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който още не се е родил, не се е появил на света. Нейният истински живот беше вътре в нея.. и тая сладостна, постоянна и все повече нарастваща тежест под сърцето ѝ — нейното неродено още дете. Д. Талев, И, 416. През дългите нощи в затвора, когато човек е сам и мечтае за най-съкровеното, Павел все виждаше своя нероден син, беше му дал име. В. Андреев, ПР, 82-83. Кравата

лежеше по гръб с дълбоко разпран корем, от който се показваше нероденото още теленце. Ст. Марков, ДБ, 389. Дошло време да роди и тя еще всред мъките си лучила и наричала, что е орисано било на злочестото ѝ, еще неродено дете. Й. Груев, КН 7 (превод), 21.

2. Прен. За мисъл, представа, чувство и под. — който все още няма реален облик, не е изцяло оформен, изграден или проявен. Той [Тати] присви вежди и по челото му се изписаха няколко тъмни бръчки, пресечени от една дебела черта, която беше се явила, за да тури кръст на една още неродена мисъл. Ст. Чилингиров, ХНН, 184. Напразно морен ти зовеш/ утехата на глъхнал звън,/ и несънувания син/ на своя нероден копнеж! Н. Лилиев, С 1932, 31.

3. Обикн. с предл. за или подч. изреч. със съюз да. Който няма склонност, дарба за нещо. Нероден да остане прост разбойник по друмища и планини, той заряза четата и си състави нова от отбор юнаци и се понесе да дири битки и слава, като чича си Хранислава. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 26. Нероден за труд, той не можеше да се задържи никъде за по-дълго на работа.

На нероден Петко капа сошили; нероден Петко, купили му капа. Диал. Ирон. Употребява се, когато предварително се правят приготовления и се кроят планове за нещо съвсем несигурно, за което не се знае дали ще се осъществи. Неродена мома. В народните приказки — много красива мома, неземна красавица, създадена по някакъв чудотворен начин, без да е родена от майка като всички останали хора. Да се спреше в този летен сумрак,.., и погледнеше жетварката, той би видял самата онази неродена мома, за която царски синове през девет земи в десета губят ума. П. Тодоров, И I, 126. Бабата била люта и сърдита: разлютила се, разгневила се и в гнева си сърдито проклела: Да се ожениш, синко, нъ кога намериш неродена мома! Христом КМ II, 176.

Списък на думите по буква