НЕРОДСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРО̀ДСТВЕН, а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не е в роднинска връзка с друг; далечен, чужд. Чудно е, че у тие сурови народи съществува обичай да си избират жени не из своето семейство, а из други тем родствени или неродствени племена. Знан., 1875, бр. 11, 166. Кога ся изменят коренните звуци на други, неродствени звуци, коренът ся уничтожава, а наедно с него трябва непременно да ся уничтожат и всичките думи, които би могли да произлязат от него. С. Радулов, НГ, 113.

2. Езикозн. За език или група езици — който няма общ праезик, общ произход с друг. Съвпадането на думи при неродствени езици е случайно. △ Индоевропейските и семитските езикови групи са неродствени.