НЕРУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За теория, идеи и под. — който е силен и убедителен и не може да бъде отхвърлен, унищожен, разрушен. Налагало се да се изменят изглеждащите нерушими основи на нютонизма —.., възникнала теорията за относителността и квантовата вълнова механика — наследниците на "Началата". Ив. Въжарова, ИН (превод), 131.

2. Който е здрав, силен, устойчив на трудности, изпитания и не може да бъде унищожен, разрушен. Нерушим съюз. Нерушима дружба. Нерушимо единство.

— От рус. нерушимый.