НЕРЪЖДАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЪЖДА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За метал — който е корозионно устойчив, не образува ръжда. Хромовите стомани не показват години наред никакви признаци на ръжда във въздуха и затова се наричат неръждаеми стомани. Св. Райчева, К, 53. Апаратите в химическата промишленост се изработват от неръждаеми и киселинноупорни стомани, които съдържат хром, никел, титан и ниобий. Хим. IХ кл, 1965, 105. Жълта е и тя [брезата], но това е веселото жълто на неръждаемото злато. Н. Хайтов, ШГ, 179.

2. Който е изработен от такъв метал. Неръждаем нож. Неръждаема вилица.