НЕРЪКОТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЪКОТВО̀РЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Поет. Който не е направен, сътворен от човешка ръка. По черното стъкло на прозореца студено проблясваха налепени там цветя, звезди и ленти — неръкотворни везби от бяла, ледена коприна, смръзналият се дъх на зимната нощ. Д. Талев, ГЧ, 225. Неговата [на Ботев] мисъл, неговата борческа личност е отразена в произведенията му — и тъкмо това буди любовта към неговото неръкотворно дело. Н. Лилиев, Съч. III, 10. Най-строгата критика няма да успее да свали неръкотворния паметник, който основателят на Габровското училище си е издигнал в сърцето на българския народ. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 216. Той на връх се гол издига./../ моят планински дворец./../ Блян крилат му е творец./../ тоз дворец неръкотворен/ е за целий свят затворен. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 206.

— Друга (остар. книж.) форма: нерукотво̀рен.