НЕРЯЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕРЯ̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. За коса, брада, нокти и под. — който не е изрязан, подрязан. За да произведе повече впечатление в последната роля господин Фратю нарочно остави косата си нерязана от един месец насам. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. Борис спеше откъм стената. Той беше се изпружил на гръб и единият му крак, сух и жилав, стърчеше навън от завивката. Виждаха се дълги, отдавна нерязани нокти, стеснени и малко извити като на орел. Г. Караславов, Т, 111. Космите им [на затворниците], отколе нерязани, покриваха лицата им и ги правеха страшни наглед. НБ, 1876, бр. 28, 110. Нерязано лозе.

2. Разг. За плат, дреха и под. — който не е срязан, не е направен от отделни части; цял, цялостен. От тъмнорозова везба е правата нерязана рокля, пристегната с тясно коланче. Л, 1965, кн. 2, 33.

◊ Нерязан турчин. Остар. Презр. Българин, който не се проявява като патриот. Но какво да сторят, когато имаме помежду си такива нерязани турци, като поп Христо? (Него трябвало да обрежат черкезите, за да стане барем съвършен мюсюлманин.). НБ, 1876, бр. 7, 28. Всички българи на турска служба бяха за него,.., народни предатели, разбойници и нерязани турци. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 28.