НЕСАМОСТОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСАМОСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. ‑о̀йни, прил. Само в съчет.: Несамостойно хранене. Биол. Хранене, при което необходимите органични вещества не се синтезират от организма, а се приемат в готов вид. Несамостойното хранене.. е характерно за животните, но се среща и при много растения. ОБиол. Х кл, 23. Организми с несамостойно хранене са: гъбите, паразитните растения, повечето микроорганизми, животните. Несамостойно сегашно време. Грам. Сегашно време на глаголите от свършен вид, чиито форми не могат да се употребяват самостойно, а само след съюзи. Формите за сегашно време на глаголите от свършен вид (прочета, поправя, налея и пр.) не могат да се употребяват самостойно, т. е. направо като сегашно време, но могат да се употребяват след съюзи, напр. да прочета, ако прочета, като поправя, щом налея и пр. Затова можем да наречем сегашното време на тези глаголи несамостойно. Л. Андрейчин и др., БГ, 137. Прието е несамостойното сегашно време да се цитира, за по-голяма яснота, заедно със съюза да: да купя, да напиша, да прочета, да тръгна и пр. Л. Андрейчин и др., БГ, 137. Несамостойни думи. Грам. Название на предлозите и съюзите, които не изпълняват служба на самостойна част на изречението, а имат спомагателна, служебна роля; служебни думи. Несамостойните думи не могат да функционират като членове на изречението. Ст. Стоянов, ГБКЕ, 1964, 154.