НЕСАМОСТОЯТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСАМОСТОЯ̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Липса на самостоятелност. Улавяше се с всякаква работа и преживяваше нито бедно, нито богато, но независимо, а то не е никак малко в тези времена на зависимост, на несамостоятелност и на всякакви унижения. Й. Радичков, ГП, 55. Там той обвиняваше Раковски в несамостоятелност, а тука го съветваше да не разчита на собствените сили. И двамата се бяха изменили, но кой беше прав? Ст. Дичев, ЗС I, 399.